Като адвокат, който работи с българи, живеещи извън страната, все по-често получавам едно и също запитване: „Мога ли да променя вписания пол, имената и ЕГН в българските регистри, без да се връщам в България?“ Наскоро ни писа българска гражданка, която живее постоянно във Великобритания. Тя вече беше получила писмен отговор от дирекция „Български документи за самоличност“ към МВР, че след промяната в гражданската ѝ регистрация ще може да поиска нови документи чрез консулската служба в Лондон.

Какво се промени в съдебната практика?

Последните години бяха трудни за хората, които търсят правно признаване на пола си:

• 2020 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението Y.T. срещу България. Съдът прие, че отказът на българските съдилища да признаят промяната на пола нарушава правото на личен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ).
• 2021 г. Конституционният съд (Решение № 15 от 26.10.2021 г.) прие, че понятието „пол“ в Конституцията има биологичен смисъл.
• 2023 г. С Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС (постановено на 20.02.2023 г.) Върховният касационен съд прие, че съдилищата не могат да допускат промяна на пола в актовете за гражданско състояние. На практика пътят беше затворен.
• 12 март 2026 г. Съдът на ЕС постанови решението по дело C-43/24 („Шипова“). Делото беше заведено от българска гражданка, живееща в Италия. Съдът прие, че правото на ЕС не допуска национална уредба, която не позволява промяна на данните за пола на гражданин, упражнил правото си на свободно движение. Съдът прие още, че националният съд не е обвързан от тълкуване на конституционния съд, когато то пречи на прилагането на правото на ЕС.
• 24 юли 2026 г. ВКС постанови първите решения от години насам, с които окончателно допусна промяна на пола, имената и ЕГН на транссексуални лица. Съставите се позоваха на решението „Шипова“ (задължително за българските съдилища по чл. 267 ДФЕС и чл. 633 ГПК), на чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС и на чл. 8 ЕКПЧ. По едно от делата ВКС подчерта, че признаването на пола не може да се обвързва с хирургична намеса и че процедурата трябва да е ефективна, достъпна и неинвазивна.

Какво означава това за живеещите във Великобритания? 

     Великобритания вече не е член на ЕС, затова аргументът за свободното движение важи най-силно, ако сте живели в държава от ЕС. Част от решенията на ВКС обаче се основават самостоятелно на ЕКПЧ и на забраната за дискриминация, а те се прилагат за всеки български гражданин, независимо къде живее. Затова още на първата консултация преценяваме кои аргументи са най-силни във вашия случай.

Може ли делото да се води чрез адвокат, без да пътувате до България?

Да. За да ви представлявам, ми е нужно пълномощно за процесуално представителство. Изпращам ви текста на пълномощното предварително, за да е изрично и да обхваща всички инстанции и последващите действия пред общината.

Има едно важно уточнение – Съдът може да назначи съдебно-психиатрична или друга медицинска експертиза, а вещото лице може да поиска лична среща. В такъв случай обсъждаме възможността за дистанционно изслушване или прецизно планирано кратко посещение. Не бива да ви обещавам, че нито един съдебен състав няма да поиска присъствие, но това се планира и рядко е непреодолима пречка.

Какви документи са необходими?

• Удостоверение за раждане или данни за акта за раждане.
• Копие от документ за самоличност, български и/или британски.
• Свидетелство за съдимост, което съдилищата често изискват, за да изключат опит за избягване на отговорност.
• Медицинска документация: становища на психиатър или психолог, на ендокринолог, данни за хормонална терапия (ако има такава), писма от специализирана клиника по полова идентичност. Документите от Великобритания се превеждат на български, а официалните документи се апостилират.
• Доказателства за социалната роля: документи, кореспонденция или удостоверения, че живеете трайно в пола, с който се идентифицирате. Например британски документи с новото име, ако имате такива.
• Свидетели: близки или приятели, които могат да потвърдят трайния характер на самоопределянето ви. Те могат да са в България.

         Съдилищата прилагат два критерия, възприети в практиката на ВКС: медицински (установена полова дисфория/транссексуалност, доказана с медицинска документация и експертиза) и юридически (сериозно и непоколебимо решение, потвърдено от трайно поета социална роля). Доказателствата подбираме така, че да покрият и двата.

Кой съд е компетентен?

          По правило молбата се подава до районния съд по постоянния ви адрес в България. Повечето българи в чужбина пазят постоянен адрес в страната, а той определя и общината, която води регистъра ви.

            Ако нямате постоянен адрес в България или има съмнение за подсъдността, изясняваме въпроса още преди подаването. Правилният избор на съд спестява месеци, защото делото не се препраща.

Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд и след това

пред ВКС.

         Целта е с едно производство да се постигне промяна на пола, на собственото, бащиното и фамилното име (при нужда) и на ЕГН. Затова формулираме исканията заедно и изрично.

 Какви са етапите на процедурата: Как работим заедно?

1. Онлайн консултация. Обсъждаме историята ви, документите и целите. Преценяваме кои правни аргументи са най-подходящи.
2. Пълномощно и документи. Изпращам ви образец и списък.
3. Превод и подготовка на делото. Организираме преводите и изготвям молбата до съда с всички доказателствени искания.
4. Съдебно производство. Представлявам ви в заседанията, следя експертизите и свидетелите и ви информирам за всяка стъпка.
5. Вписване на решението. След влизането му в сила общината отразява промяната в акта за раждане и в регистъра на населението (ЕСГРАОН) и ви определя нов ЕГН.
6. Нови документи. С новите данни подавате заявление за български паспорт и лична карта в консулската служба по местоживеене, без да пътувате до България.

       Ако сте в подобна ситуация, запишете онлайн консултация с нас. Ще прегледаме документите ви и ще ви кажем откровено какви са шансовете и стъпките във вашия случай.

От екипа на „Адвокатска кантора Кавазова“