Софийски районен съд отхвърли изцяло претенциите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу жена, поставена под ограничено запрещение, за над 1850 евро по договор за потребителски кредит, който тя изобщо не е сключвала валидно. Съдът присъди и разноски в нейна полза.

Какво претендираше ищецът

Колекторската фирма твърдеше, че по силата на договор за цесия е придобила вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ срещу ответницата, произтичащи от договор за стоков кредит от 24.04.2023 г. Претенцията включваше:

• 1227.10 евро – непогасена главница;
• 441.76 евро – възнаградителна лихва;
• 188.64 евро – обезщетение за забава.

Сумите бяха предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по-рано, а делото се гледаше като установителен иск по чл. 422 ГПК след подадено възражение.

Защо спечелихме — две самостоятелни основания

1. Ищецът не доказа, че договорът изобщо е подписан от ответницата. От нейно име своевременно бе оспорено авторството на подписа върху представения договор за кредит. Съдът даде указания на ищеца изрично да заяви дали ще се ползва от оспорения документ съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК. Ищецът пропусна срока и не взе позиция нито тогава, нито в първото заседание. Последицата: преклудирана възможност да се позовава на документа, а с това – недоказано въобще съществуването на договора, върху който се крепи цялата претенция. Само на това основание исковете бяха отхвърлени.

2. Дори договорът да беше подписан, той би бил унищожаем. Съдът изясни „за пълнота“, че с влязло в сила съдебно решение от 2019/2020 г. ответницата е поставена под ограничено запрещение. Към датата на сключване на договора (2023 г.) липсват данни тя да е действала със съгласието на своя попечител, каквото изисква чл. 5, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Това е самостоятелно основание за унищожаемост на сделката по чл. 27 ЗЗД.

Резултат

• Установителните искове на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – отхвърлени изцяло.
• Ищецът е осъден да заплати на ответницата 613.55 евро разноски (адвокатско възнаграждение) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
• Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Защо казусът е важен

Делото показва два практически важни момента при защита срещу колекторски фирми:

• Процесуалната дисциплина е решаваща. Оспорването на подписа още в отговора на исковата молба и мълчанието на ищеца по чл. 193, ал. 2 ГПК доведоха до автоматична загуба на възможността договорът да послужи като доказателство — без изобщо да се стига до графологична експертиза.
• Договори с лица под запрещение, сключени без съгласие на попечител, са уязвими за атака. Финансовите институции и цесионерите носят риска, ако не проверят дееспособността на насрещната страна при отпускане на потребителски кредит.

От екипа на Адвокатска кантора Кавазова