Секторът на финансовите технологии (FinTech) и платежните услуги у нас се развива с изключително бързи темпове. Все повече български и чуждестранни предприемачи избират България за своите иновативни проекти-било то платформи за парични преводи, дигитални портфейли, решения за иницииране на плащания или издаване на електронни пари.

         Като адвокат, който ежедневно работи с инвеститори и технологични компании в тази сфера, често отговарям на въпроси откъде да се започне. Най-важното, което казвам на всеки мой клиент още на първата среща, е следното: финансовият бизнес не търпи компромиси с регулациите. Независимо колко иновативна е идеята ви, за легалното ѝ реализиране в България е задължителен официален лиценз или регистрация от Българската народна банка (БНБ).

Кой има право да предоставя платежни услуги?

      Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) платежни услуги могат да предоставят само банки, дружества за електронни пари, платежни институции и доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка. Лице извън тези категории няма право да извършва такава дейност, освен в изрично уредените изключения по чл. 2 от закона.

Кой модел е подходящ за вашия бизнес?

• Платежна институция (ПИ) – предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 1–7 от ЗПУПС: вноски и тегления в брой, преводи, директни дебити, плащания с карти, издаване и приемане на платежни инструменти (еквайринг), парични преводи и иницииране на плащане.
• Дружество за електронни пари (ДЕП) – освен платежни услуги издава и електронни пари. Изискванията към капитала са по-високи.
• Доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка – за услугата по чл. 4, т. 8 не се иска лиценз, а вписване в регистъра по чл. 19 от ЗПУПС.
• Представител на лицензиран доставчик – бизнесът работи от името на вече лицензирана институция, която го вписва в регистъра на БНБ преди започване на дейността.

Етапи на лицензионната процедура пред БНБ: Как работим заедно?

1. Изберете вида лиценз и услугите. Определете точно кои услуги ще предлагате,

тъй като същите следва изчерпателно посочени в лиценза.

2. Предварителни консултации и стратегия: Преди да внесем официални

документи, анализирам вашия бизнес модел, за да идентифицирам евентуални регулаторни рискове. При нужда организираме и предварителни работни срещи с експерти от Централната банка.

3. Цялостна подготовка на документацията: Това е най-обемният етап. Заедно подготвяме:
4. Детайлен бизнес план, съдържащ реалистични финансови прогнози.
5. Вътрешни правила, политики и процедури за управление на риска, вътрешен контрол и мерки срещу изпирането на пари (ЗМИП).
6. Пълна техническа и организационна документация относно сигурността на ИТ инфраструктурата и защитата на потребителските данни.
7. Декларации и доказателства за ясен произход на средствата за формиране на капитала, както и пълно досие.
8. Внасяне и комуникация с БНБ: След депозиране на пълното заявление, БНБ разполага със законов срок за разглеждане (обикновено 3 месеца, който може да бъде удължаван при поискване на допълнителна информация).
9. Финализиране и вписване: дружеството се вписва в публичния регистър и получава правото да стартира дейност.

Как адвокатът може да защити вашите интереси?

       Практиката ми показва, че най-честите причини за отказ или забавяне на лиценз с месеци (което струва скъпо на един стартиращ бизнес) са пропуски в бизнес плана, неясни политики за сигурност или неубедителни доказателства за произхода на капитала.

От екипа на „Адвокатска кантора Кавазова“