Казусът накратко:  Клиентът ми е роден с външни полови белези на мъж, но от дълго време се идентифицира психически и социално като жена. На него му е поставена диагноза за разстройство на половата идентичност (транссексуализъм) и той е преминал през хормонална терапия и хирургични интервенции за биологично потвърждение на изпитваната от него полова идентичност. Той има двойно гражданство, като в документите, издадени от българските власти, е вписан с мъжки пол и предишните си имена, докато в документите на държавата, в която трайно живее, вече фигурира с новите си имена и с женски пол. Това несъответствие в официалните документи създава сериозни практически трудности и накърнява правото на лицето на зачитане на личната му идентичност.

Съдът кредитира съвкупността от:

• медицинска документация за поставена диагноза и проведено лечение;
• заключение по допусната комплексна съдебно-психиатрична и ендокринологична експертиза, изготвена от вещи лица в производството;
• официални документи, издадени от компетентните органи на държавата, в която лицето пребивава трайно, удостоверяващи признаването на новата полова идентичност там;
• служебни справки, потвърждаващи липсата на користен мотив или неправомерна цел зад искането — липса на наложени принудителни административни мерки, липса на образувани наказателни производства и липса на осъждания.

      Най – важното е, че Решението на съда  стъпва на два ключови стълба от практиката:

1. Практика на Съда на Европейския съюз – по дело C-43/24 СЕС прие, че

правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на ЕС (чл. 21 ДФЕС) във връзка с Директива 2004/38/ЕО и чл. 7 от Хартата на основните права не допуска национална уредба, която пречи на гражданин на държава членка, упражнил правото си на свободно движение, да промени данните за пола, имената и гражданския си номер, вписани в регистрите на родната му държава.

• Практика на Върховния касационен съд – ВКС последователно приема, че

правото на лична неприкосновеност включва половата идентичност като аспект от личната идентичност на всеки човек, независимо дали е преминал през одобрено от властите лечение. Член 8 от ЕКПЧ защитава правото на всеки да определя детайлите на собствената си идентичност, включително правото на транссексуалните лица на признаване на половата им идентичност.

          Решението е поредно потвърждение, че българските съдилища все по-последователно прилагат стандартите на правото на ЕС и на Европейската конвенция за правата на човека при производства за промяна на пола, и че защитата на личната идентичност не зависи от гражданството на съответната държава членка към настоящия момент, доколкото правото по чл. 8 ЕКПЧ е самостоятелно от правото на свободно движение.

От екипа на Адвокатска кантора Кавазова