Регистрирането на медицински център, диагностично-консултативен център, дентален център или хоспис в България не е обикновена търговска регистрация – това е двуетапна административна процедура, която минава едновременно през Търговския регистър и през специализирания регистрационен режим по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).  Тъй като грешки в документацията водят до спиране на процедурата или отказ за регистрация, добре е тя да се планира внимателно и още в началото да се потърси консултация с адвокат, запознат с материята.

      Кой е компетентният орган по регистрацията и къде се подават необходимите документи?

          Компетентен орган по регистрацията е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), като документите се подават чрез съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ) по местонахождение на обекта.

Важно!  Следва  да се прави разлика между:

• лечебни заведения за извънболнична помощ и хосписи (индивидуална/групова практика, медицински център, медико-дентален център, дентален център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична/медико-техническа лаборатория, хоспис) и
• лечебни заведения за болнична помощ (болници) – за тях се изисква  повече документация и процедурата е значително по-тежка.

Какви са стъпките за извършване на регистрацията?

1. Учредяване на търговско дружество.

         Медицинският център, диагностично-консултативният/денталният център и хосписът не могат да бъдат регистрирани от физическо лице – те се създават единствено от търговско дружество или кооперация (ЕООД, ООД, АД, ЕАД, кооперация), вписано в Търговския регистър. Изключение правят индивидуалната и груповата практика за медицинска/дентална помощ, при които лекарят може да практикува и без да учредява дружество (индивидуална практика) или чрез дружество, учредено от самите практикуващи лекари (групова практика).

На този етап се изготвят:

• учредителен акт/дружествен договор с предмет на дейност, включващ извършване на извънболнична медицинска/дентална помощ;
• вписване в Търговския регистър и получаване на ЕИК;
• при хоспис – дружеството задължително се учредява предварително, преди да се пристъпи към регистрация на самия хоспис (чл. 36, ал. 1 ЗЛЗ).

2.  Какви са специфичните законови изисквания според вида заведение както следва:

Медицински център / медико-дентален център – съгласно чл. 16 ЗЛЗ, в него трябва да упражняват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности. Денталният център изисква съответно не по-малко от трима лекари по дентална медицина с различни специалности.

Диагностично-консултативен център – комбинира дейности по специализирана извънболнична помощ и медико-диагностични изследвания, като изискването за брой и специалности на персонала също произтича от утвърдените медицински стандарти.

Хоспис – лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. Освен изискването да бъде учреден предварително като търговско дружество, хосписът трябва да отговаря на конкретните изисквания за персонал, легла и организация на палиативните грижи, заложени в приложимите медицински стандарти.

Във всички случаи е необходимо да се осигурят:

• подходящо помещение (собствено или наето с надлежен договор), отговарящо на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията на съответния медицински стандарт;
• необходимата медицинска апаратура и оборудване;
• медицински специалисти с диплома за висше медицинско/дентално образование и документ за призната специалност, ангажирани с трудов или граждански договор.
• Заявлението за регистрация се подава по образец към който се прилагат основно:

• удостоверение за актуално състояние/ЕИК от Търговския регистър;
• учредителен акт на дружеството, съответно на кооперацията;
• правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
• списък с имената, ЕГН и адрес на съдружниците/акционерите в дружеството или членовете на кооперацията, учредили груповата практика;
• дипломи за висше образование на лицата, които ще управляват и/или ще работят в заведението;
• документи за призната специалност на лекарите/лекарите по дентална медицина;
• документ за правно основание за ползване на помещението (нотариален акт, договор за наем и др.);
• документ за платена държавна такса.

При чуждестранни лица/дружества от ЕС или ЕИП се изисква и документ за актуална регистрация по националното законодателство на съответната държава.

3.       Регистрацията в ИАМН не е последната стъпка. В зависимост от профила на дейност, лечебното заведение може да се нуждае и от:

• договор с НЗОК, ако ще работи по реда на задължителното здравно осигуряване;
• допълнително разрешение за специфични дейности (напр. асистирана репродукция, трансфузионна хематология, работа с наркотични вещества и др.);
• вписване на промени в обстоятелствата при всяка следваща промяна на управител, адрес, персонал или обхват на дейност (процедура № 1659, аналогична на първоначалната регистрация);
• заличаване от регистъра при прекратяване на дейността (процедура № 465).

         Важно! Най-честите причини за забавяне или отказ на регистрация са: непълен или неточен правилник за устройството и дейността; несъответствие между заявените специалисти и реално представените дипломи/документи за специалност; неясно правно основание за ползване на помещението; и пропуски при изчисляване на необходимия минимален брой лекари с различни специалности за медицински/дентален център. Добре структурираната документация ускорява процедурата и намалява риска от предписания и повторни проверки.

     Ако подготвяте регистрация на медицински център, дентален център, диагностично-консултативен център или хоспис, адвокатска кантора Кавазова може да изготви и подаде документите вместо Вас, да съдейства при комуникацията с  административните органи, както и да изготви необходимите документи на дружеството.

От екипа на Адвокатска кантора Кавазова