„Здравейте, имам изпълнителен лист срещу мен, но изпълнително дело още не е образувано. Взискателят няма нито телефон, нито сметка, на които да се свържа с него, затова изпратих сумата с пощенски запис на адреса, посочен в листа. От пощата ме предупредиха, че той не се е явил да я вземе и скоро ще ми я върнат. Да я прибера ли обратно, или да я оставя там? И рискувам ли нещо, ако взискателят все пак се обърне към частен съдебен изпълнител?“

Този въпрос ми се задава по-често, отколкото изглежда — и за жалост няма едно кратко „да“ или „не“, което да важи във всеки случай. Изходът зависи от конкретните факти по делото: какво пише в изпълнителния лист, дали вече тече изпълнително производство, какъв е срокът за доброволно изпълнение. Ще опитам да обясня общата логика, а после всеки трябва да прецени своя случай, за предпочитане с адвокат.

Кога всъщност се смята, че сте платили

Правилото е просто на думи, но хората често го подценяват: според чл. 63 и следващите от Закона за задълженията и договорите, задължението се погасява едва когато кредиторът реално получи сумата — не когато длъжникът я изпрати или предприеме опит за плащане. Изпращането на пощенски запис само по себе си не е плащане. То е опит за плащане, който поражда правен ефект чак когато взискателят стои с парите в ръка.

Мястото, на което трябва да платите, по правило е адресът на кредитора към момента на възникване на задължението, освен ако не е уговорено друго. Изпращането на запис точно на адреса от изпълнителния лист е разумен начин да се опитате да платите там — но докато сумата не стигне до взискателя, плащане в юридическия смисъл просто няма.

Защо непотърсеният запис не решава нищо

Когато пощенският оператор не успее да предаде сумата в обявения срок, той обичайно я връща на подателя. И точно тук е уловката: към момента на връщането реално не е налице плащане — задължението остава непогасено, защото парите така и не са стигнали до взискателя.

Има разлика между две причини да не бъде взета сумата и тя има значение: едно е взискателят да е бил уведомен и съзнателно да не се яви (това вече може да се тълкува като забава на кредитора), друго е адресът в изпълнителния лист да е остарял и лицето реално да не е било открито.

Да приберете парите или да ги оставите в пощата?

И двата варианта имат последствия, които си струва да се претеглят, а не просто да се избере това, което изглежда по-лесно в момента.

• Ако приберете сумата обратно — задължението остава непогасено — от гледна точка на взискателя той все още може да търси пълния размер на дълга, ведно с лихви и разноски, включително по съдебен ред чрез ЧСИ.
• Ако оставите парите при пощенския оператор — това не е трайно решение — след изтичане на срока за съхранение те така или иначе се връщат автоматически на подателя.

С други думи, „оставянето“ не решава проблема, а само отлага момента, в който парите пак ще бъдат при вас.

По-сигурният път: влог по чл. 97 ЗЗД

Точно за такива случаи законът е предвидил друг механизъм — влог в полза на кредитора по чл. 97 от ЗЗД. Когато кредиторът не приема плащането или не може да бъде намерен, длъжникът може да внесе дължимата сума на съхранение в банка (по сметка на кредитора) или чрез нотариус, като го уведоми за това. При спазени изисквания на закона, задължението се счита за погасено от момента на внасянето — дори кредиторът никога да не е получил сумата лично.

Разликата с обикновения пощенски запис е съществена: влогът поражда погасителен ефект директно по закон, докато непотърсеният запис — не. Дали в конкретния случай са налице условията за валиден влог по чл. 97, е въпрос, който заслужава преценка от юрист, защото зависи от точните факти.

Какво следва, ако взискателят отиде при ЧСИ

Докато изпълнителният лист не е предявен за принудително изпълнение и изпълнително дело не е образувано, все още имате възможност да платите доброволно и на по-ниска цена. След образуването на делото обаче се начисляват допълнителни разходи — такси на ЧСИ, лихви за забава, разноски по призоваване и връчване — и те тежат върху главницата.

Ако опитът с пощенския запис не доведе до реално получаване на сумата, съществува риск задължението да продължи да се смята за неизпълнено и взискателят да образува изпълнително производство за пълния размер, заедно с натрупаните лихви и разноски.

Направеният опит за плащане не отпада автоматически — разписката за пощенски запис, датата на изпращане и адресът могат да имат значение при спор за периода на начислените лихви и разноски. Но пак — това е въпрос, който заслужава да се обсъди конкретно с адвокат.

Плащането чрез пощенски запис се брои едва при реалното му получаване от взискателя, не при самото изпращане.

• Ако сумата не бъде взета, тя се връща на подателя след определен срок — независимо дали я потърсите междувременно или не.
• Има законен начин да се освободите от задължението дори взискателят да не иска или не може да получи парите — влогът по чл. 97 ЗЗД.
• Докато задължението остава формално непогасено, съществува риск от принудително изпълнение чрез ЧСИ, което ще ви струва допълнителни разходи.

От екипа на Адвокатска кантора Кавазова