Криптовалутите набират все по-голяма популярност сред инвеститорите и потребителите в България. Същевременно правната им уредба остава частична и разпокъсана. Настоящата статия разглежда актуалния правен режим по отношение на криптовалутите съгласно българското законодателство.

Какво представляват криптовалутите по българското право?

Към момента няма специален нормативен акт, който да урежда криптовалутите в България. Те не се признават за законно платежно средство, но се третират като нематериални активи или вид финансов инструмент при определени хипотези.

Националната агенция за приходите (НАП) приема, че криптовалутите попадат в обхвата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), когато се реализират доходи от тяхната продажба или обмен.

Трябва ли да се декларират криптовалутите?

Да. Всеки доход, реализиран от продажба или замяна на криптовалута, подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Облага се с 10% данък върху печалбата.

Неподаването на декларация или деклариране на неверни данни може да доведе до налагане на административни санкции съгласно чл. 80 и 81 от ЗДДФЛ.

Какъв е режимът за юридическите лица?

Юридическите лица, които осъществяват дейност с криптовалути (обмен, съхранение и др.), подлежат на облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Те следва също така:

– да водят счетоводна отчетност на реализираните приходи и разходи;
– да изпълняват задължения по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), включително да преминат регистрация в ДАНС и да идентифицират клиентите си (KYC процедура);
– да подават уведомления и отчети при определени условия.

Регулирани ли са борсите и портфейлите за криптовалута?

Съгласно ЗМИП, доставчиците на услуги, свързани с обмен и съхранение на виртуални валути, следва да се регистрират и да спазват специфични задължения по идентификация, съхранение на данни и докладване. Нерегистрирането на такива дейности може да доведе до сериозни санкции.

Как се преследват измами с криптовалута?

Измамите, извършени чрез криптоактиви, подлежат на наказателна отговорност по общия ред. Присвояването на криптовалута чрез заблуждение или неправомерен достъп до чужди дигитални портфейли се наказва по Наказателния кодекс. Потърпевшите лица могат да се обърнат към прокуратурата, ГДБОП или да заведат граждански иск за обезщетение.

Предстоят ли законодателни промени?

През 2023 г. Европейският съюз прие Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви (MiCA), който ще започне да се прилага през 2024 и 2025 г. Той предвижда:

– задължително лицензиране на доставчиците на услуги с криптоактиви;
– регулация на емитирането на стабилни криптовалути;
– централен надзор и контрол от националните регулатори.

България като държава членка на ЕС ще прилага директно разпоредбите на MiCA.

Въпреки липсата на изрична нормативна уредба, криптовалутите попадат в приложното поле на съществуващите данъчни, счетоводни и противоизпиращи норми. Всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия, обмен или съхранение на криптоактиви, следва да бъде информирано за свързаните с това законови задължения.

от Екипа на адвокатска кантора Кавазова