В практиката  ми често  пред мен се поставя въпросът: може ли управителят на дружество да бъде лично отговорен за неговите публични задължения към държавата?
          Отговорът се съдържа в чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който урежда личната имуществена отговорност на управителите и членовете на управителни органи за задължения на представляваните от тях юридически лица.

Какво предвижда чл. 19 от ДОПК?

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК:

„Лице, което управлява или представлява юридическо лице, отговаря с личното си имущество за невнесени данъци и задължителни осигурителни вноски, ако умишлено е извършило действия или бездействия, в резултат на които не са внесени тези задължения.“

Това означава, че отговорността не възниква автоматично, а само при наличие на виновно поведение (умишлено действие или бездействие), довело до невъзможност за събиране на публичните задължения.

Какви са условията за ангажиране на отговорността на управителя?

За да бъде управителят привлечен към отговорност по чл. 19 ДОПК, следва да са налице кумулативно следните предпоставки:

1. Качеството на лицето – да е било управител, изпълнителен директор, член на управителен орган или фактически ръководител.
2. Невнесени задължения – дружеството да има установени, но непогасени данъци или осигурителни вноски.
3. Виновно поведение – доказано умишлено действие или бездействие на управителя (например прехвърляне на активи, източване на сметки, укриване на приходи и др.).
4. Причинна връзка – между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани.

Без наличие на вина и причинна връзка, не може да бъде наложена лична имуществена отговорност.

Примери от практиката ми:

Съдебната практика приема, че:

• Прехвърляне на дружество с натрупани задължения на „подставено лице“ може да се тълкува като умишлено действие.
• Липса на счетоводни документи, унищожени фактури или банкови извлечения, също може да се счете за опит за осуетяване на събиране на публични вземания.
• Но самото наличие на задължения не е достатъчно основание – трябва да се докаже вина и причинност.

Какви са последиците за управителя?

При доказана отговорност:

• НАП може да издаде ревизионен акт по чл. 19, ал. 2 ДОПК, с който да установи задължението лично спрямо управителя;
• Управителят отговаря с цялото си лично имущество, включително недвижими имоти, банкови сметки и т.н.;
• Това задължение е солидарно – държавата може да търси дълга както от дружеството, така и от управителя.

Каква защита срещу ангажиране на отговорността на управителя да се предприеме?

Защитата може да се реализира както в хода на ревизионното производство, така и чрез обжалване пред административен съд като възможните аргументи за защита са:

• липса на вина или умишлено поведение;
• доказателства, че задълженията са възникнали след напускане на управителя;
• наличие на реални стопански причини за неплащане (напр. неплатежоспособност без злоупотреба).

Отговорността по чл. 19 от ДОПК е изключителна и лична.
Тя цели да предотврати злоупотреби, при които управителите съзнателно укриват или прехвърлят активи, за да избегнат плащане на публични задължения.
Затова е изключително важно всеки управител да познава своите задължения и рискове, а при данъчна проверка или ревизия — да потърси навременна правна помощ.

От екипът на Адвокатска кантора Кавазова