Наследяването на имущество е често срещан правен казус, който поражда и данъчни последици. Един от основните фискални въпроси в тази връзка е облагането с данък върху наследството. Настоящата статия разглежда правния режим на данъка върху наследството съгласно действащото българско законодателство.

Какво представлява данък наследство?

Данъкът върху наследството е местен данък, уреден в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Той се дължи при придобиване на имущество чрез наследяване, независимо дали е по закон или по завещание. Данъкът се изчислява върху стойността на наследеното имущество, след приспадане на разходите по откриване и управление на наследството.

Кой дължи данък наследство?

Задължени лица са физическите и юридическите лица, които придобиват имущество чрез наследяване, с изключение на:
– наследниците по права линия без ограничение (деца, родители, внуци);
– съпругът на починалия;
– държавата и общините, когато са наследници.

Останалите наследници, включително братя, сестри, племенници, както и трети лица, посочени в завещание, подлежат на облагане с различни по размер данъчни ставки в зависимост от степента им на родство.

Как се определя размерът на данъка?

Ставките на данъка се определят от общинските съвети и варират, но по закон са в следните граници:
– от 0.4% до 0.8% за наследници от втора степен (братя, сестри и техни деца);
– от 3.3% до 6.6% за всички останали наследници.

Размерът на данъка се прилага върху облагаемата стойност на наследеното имущество. За целта се изготвя данъчна оценка на имотите, а за движими вещи и парични средства се ползва реалната им стойност.

Как се декларира и плаща данъкът?

Наследниците са длъжни да подадат данъчна декларация по образец в общината по местонахождение на имуществото в срок до 6 месеца от откриване на наследството (обикновено датата на смъртта). След подаването ѝ, общината издава акт за определяне на дължимия данък, който следва да се плати в срок до 2 месеца.

При неподаване на декларация или подаване на невярна информация се налагат административни санкции съгласно ЗМДТ.

Има ли освобождавания и облекчения?

Да. Освен освобождаването за близките роднини, законът предвижда и други облекчения, включително:
– освобождаване на дарения за обществени каузи или църковни нужди;
– освобождаване на наследство под определен минимален праг (напр. под 250 лв. не се дължи данък).

Какво включва наследството?

Наследството включва:
– недвижими имоти;
– движими вещи (автомобили, техника, ценности);
– парични средства (вкл. по банкови сметки);
– права (вкл. авторски, облигационни, търговски дялове).

Задълженията на наследодателя също преминават към наследниците в рамките на наследеното имущество.

Предстоят ли промени в закона?

Периодично се обсъждат промени в обхвата на освободените лица или в размерите на ставките, като част от усилията за по-голяма данъчна справедливост. Към юни 2025 г. няма приети съществени изменения, но се наблюдават тенденции към уеднаквяване на практиките между общините.

Въпреки че данък наследство не е новост в българското законодателство, редица наследници остават неинформирани относно своите задължения. Навременното подаване на декларации и консултация с юрист или счетоводител може да спести допълнителни глоби и усложнения.

от Екипа на адвокатска кантора Кавазова