За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
1.Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие
пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се
отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на
престъпление по чл.343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.Съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл.66, ал.1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК с прилагането на института на условното осъждане.
2. Установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл.343 от НК е от значение за определяне на степента на обществен
а опасност на деянието и на дееца, но не може самостоятелно да обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.
Установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл.343 от НК, надвишаваща минимално предвидената съставомерна стойност, има значение за приложението на чл.93,т.8 от НК в зависимост от фактическата обстановка тогава, когато са налице всички останали материално-правни предпоставки.
3. За да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесети осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл.343 от НК.
4.Отговор на този въпрос се дава в частта по решаване на 6 въпрос.
5.Констатира се неправилнасъдебна практика, свързана с непълно, неточно или схематично мотивиране на съдебните актове на въпроса за вида непредпазливост при транспортните престъпления.При излагане на мотиви в съдебните актове следва изрично да се посочва видът непредпазливост, при която е извършено престъплението по чл.343 от НК, а при пропуск-той да се обсъжда и отстранява по реда на инстанционния контрол с оглед процесуалните възможности за това.
6.Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е:
а)Абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека,като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека,в случаите,когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл. 114 от ЗДвП.
б) Aбсолютно, на регулирано със светофарна уредба място при навлизане на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.
в) Абсолютно, на място, кое то е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище в случаите, когато 23 водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата, ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.;
г) Не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал.1,т.т.1,2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.
7. Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите
Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, НЕ Е НИЩОЖЕН.
Тълкувателно решение № 4/2016 г. на Върховния касационен съд.
Общото събрание Гражданската колегия на ВКС Р Е Ш И:
1А. Исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) цената им се формира от стойността на завещаното имущество.
Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК.
Държавната такса по този род искове се определя съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК – върху една четвърт от цената на иска.
1Б. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.
1В. Въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл. 280, ал. 2 от ГПК (редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) размер, не подлежи на касационно обжалване, дори ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер.
2А. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
2Б. Не е допустимо по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 от ГПК) преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.
2В. Допустимо е по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 от ГПК) ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.
2Г. За да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.
3А. Недопустим е установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
3Б. Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.
Тълкувателно решение № 4/2016 г. на Върховния касационен съд.
Общото събрание Наказателната колегия на ВКС Р Е Ш И:
1. В резултат на престъпленията по чл.255 от НК, чл. 255а от НК и чл 256 от НК, респ. Чл.255-257 от НК (ДВ, бр.62/97г.)се причиняват имуществени вреди на държавата(когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет). Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.1.1. Гражданска отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на престъплението.121.2. За приложението на процедурата по глава двадесет и осма от НПК данъчните задължения, предмет на обвинение за престъпление по чл 255, чл.255а и чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК(ДВ, бр.62/97г.), следва да са възстановени, а за приложението на процедурата по глава двадесет и девета от НПК–да са възстановени или обезпечени.
2. Когато за данъчните задължения –предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателното производство, едопустим.
3. Субект на престъплението по чл.255, чл.255а и чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК ДВ, бр.62/97г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице–търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице–търговец.
Тълкувателно решение № 6/2016 г. на Върховния касационен съд.
Общото събрание Наказателната колегия на ВКС Р Е Ш И:
Субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответносвидетелство за управление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. Недопустимо е умисълът на дееца за извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН.